Ако очаквате драматична история с гръм, светкавици и съдбовен момент на просветление, ще трябва да ви разочароваме.

ПачангаАрт започна в един от онези наши обичайни веселяшки разговори, от които, както обикновено става при нас, често се раждат най-добрите идеи.

Първо беше просто хрумка.

После започнахме да я човъркаме, да я обсъждаме, да я доразвиваме и да си задаваме обичайния въпрос:

„Ами да го направим?“

С времето се натрупаха проекти. После се натрупаха още. Накрая станаха толкова много, че започнаха сами да ни намират.

Докато ровехме из архиви, стари папки, твърди дискове и забравени файлове, непрекъснато попадахме на неща, за които си казвахме:

„Чакай малко… това ние ли сме го правили?“

Някои идеи бяха остарели достойно. Други изглеждаха така, сякаш са създадени вчера. Трети просто чакаха някой отново да им обърне внимание.

Тогава си дадохме сметка, че всички тези проекти, истории, срещи и хрумки заслужават повече от място в архива и в спомените ни.

Заслужават свой дом.

Така се появи ПачангаАрт.

Не като галерия. Не като портфолио. Не като витрина.

А като място, в което събираме създаденото през годините, срещаме се с нови идеи и продължаваме да правим това, което винаги сме обичали най-много – да създаваме.

Защото творчеството има един много интересен навик. Колкото повече място му дадеш, толкова повече расте.