Поредица BlackCover

Има книги, които прочиташ и връщаш на рафта. Има и други, които ти се иска да вземеш в ръце още преди да знаеш какво се крие между кориците им.

Точно такива са книгите от BlackCover.

Пет черни корици. Пет големи истории. Пет книги, които още с първия поглед обещават нещо различно.

„Илиада“, „Черната стрела“, „Артур и рицарите на Кръглата маса“, „Идалго“ и „Парижката света Богородица“ събират в една необикновена поредица световната класика, легендата, историята и приключението. Познати заглавия, но разказани и показани по начин, който ги превръща в истинско преживяване.

Черните твърди корици, лаковите детайли и златните букви придават на изданията онази лека тайнственост, която кара човек да се запита какво ли го очаква вътре. А там започва друг свят.

Върху плътната матова хартия разказът оживява сред богати цветни илюстрации, исторически изображения, любопитни факти и детайли, които не просто допълват текста, а те карат да спреш, да разгледаш и да научиш още нещо. Това са книги, които се четат, но и се разглеждат. И точно затова към тях можеш да се връщаш отново и отново.

Особена част от характера на поредицата създават нейните художници. Три от книгите са илюстрирани от големия италиански майстор Северино Баралди, а останалите носят почерка на Ецио Джилиоли и Алесандро Полуци. Всеки от тях създава собствен визуален свят и така всяка книга има различна атмосфера, различен ритъм и свое лице.

BlackCover връща големите истории при съвременния читател, без да отнема от тяхната магия. Достъпният разказ привлича по-младите, великолепните илюстрации събуждат любопитството, а познатите сюжети връщат възрастните към книги, които някога са обичали.

Но има и още нещо.

Това е лимитирано луксозно издание в ограничени бройки. Поредица за хората, които все още обичат истинските книги — красиви, тежки, добре направени и създадени, за да останат. За домашната библиотека. За подарък. Или просто за онова особено удоволствие да знаеш, че притежаваш нещо, което няма да бъде винаги и навсякъде.

Защото любовта към книгата, когато я има, трудно може да бъде заменена с нещо друго.

Освен може би с любов към все по-добрата книга. А BlackCover си заслужава.

ИДАЛГО

От прериите на Америка до Арабската пустиня. Историята на две волни души

Понякога една история започва не с битка, не с голямо обещание и дори не с герой, а с появата на непознат.

Всяка година, с вятъра на лятото, един стар каубой пристига в резервата Пейн Ридж, в Южна Дакота. За него се разказват невероятни неща, но никой не знае със сигурност къде свършва истината и откъде започва легендата.

Казва се Франк Хопкинс. По-възрастните индианци го наричат Далечния ездач.

И когато започва да разказва на Джон и Мери, пред нас постепенно се отваря един огромен свят — свят на безкрайни прерии, индиански племена, диви коне, пустини, далечни земи и едно състезание, което изглежда невъзможно.

До Франк е Идалго.

Не великолепен арабски жребец с безупречно родословие, а мустанг. Кон на откритите пространства. Издръжлив, упорит и свободен — също като човека, който го язди.

Между тях няма нужда от много думи. Франк познава душата на коня, а Идалго познава своя ездач. Тъкмо тази връзка е сърцето на историята.

Защото „Идалго“ не е просто разказ за надбягване.

Това е история за две волни души, които трябва да прекосят свят, създаден сякаш да ги пречупи.

Предизвикателството идва отдалеч. Франк и Идалго поемат към Арабската пустиня, за да участват в легендарното състезание „Океан от огън“ – надпревара от Аден до Дамаск, в която срещу тях застават опитни бедуински ездачи, благородници и едни от най-добрите арабски коне.

Всичко изглежда срещу тях.

Жегата. Пясъкът. Огромните разстояния. Чуждата земя. Съперниците, които не вярват, че един американски каубой и неговият мустанг имат място сред тях.

Но Франк и Идалго носят нещо, което не може да бъде измерено с родословие или титла — доверие.

И точно тук приключението става повече от състезание.

По пътя има опасности, интриги и изпитания. Има моменти, в които победата изглежда далечна, а оцеляването – достатъчно голяма цел. Но има и онази особена упоритост на хората и животните, които не умеят да се предават само защото някой е решил, че нямат шанс.

Историята на Франк Хопкинс и Идалго е разказана на фона на друга, много по-болезнена история – съдбата на коренните народи в Северна Америка в края на XIX век.

Тук свободата не е красива дума, поставена върху плакат. Тя има цена.

Прериите се променят. Земите са отнемани. Начинът на живот изчезва. Хората и конете, които някога са принадлежали на огромните пространства, постепенно се оказват притиснати в свят с нови граници и нови правила.

Затова мустангът в тази книга е много повече от кон.

Той носи паметта на Америка. Дивата ѝ природа, движението, смесването на народи и култури, свободата, която винаги изглежда безкрайна – докато някой не се опита да я огради.

Идалго е роден от този свят.

В избраните разтвори книгата отваря още една интересна врата – към историята на самия мустанг. Виждаме живота на конете в земите на коренните народи, а после се връщаме назад към пристигането на испанците и конете, които отново променят историята на американския континент.

Така едно приключение започва да разказва и за пътищата на историята.

За животните, които пътуват с хората и понякога променят цели цивилизации. За срещите между светове. За това как един кон може да бъде едновременно средство за оцеляване, приятел, символ и част от идентичността на един народ.

„Идалго“ от BlackCover има различен ритъм от останалите книги в поредицата.

Тук няма стените на Троя, сенките на Войната на розите или магията на Камелот. Има хоризонт.

Има усещане за пространство.

Има прах под копитата, горещ въздух и път, който продължава отвъд видимото.

Разказът е достъпен и увлекателен, но около него непрекъснато се отварят нови теми – за историята на Америка, за индианските племена, за мустангите, за испанските коне и за онази дълга връзка между човека и животното, която е много по-стара от всяко състезание.

И точно затова книгата не остава само в пустинята.

Тя започва там, където човекът и конят тръгват заедно.

Франк Хопкинс може да е герой на невероятни истории. „Океан от огън“ може да звучи като легенда. А около реалния човек и събитията, свързвани с него, и днес има спорове.

Но добрите истории понякога живеят точно на тази граница.

Между факта и мита.

Между онова, което може да бъде доказано, и онова, в което ни се иска да вярваме.

А в края остава най-простото нещо.

Един човек. Един кон. И пътят пред тях.

ЕЦИО ДЖИЛИОЛИ

Художникът на простора, движението и далечния хоризонт

След трите книги, илюстрирани от Северино Баралди, „Идалго“ променя не само времето и мястото на действието. Променя се и погледът.

Тук визуалният свят е поверен на Ецио Джилиоли.

И това се усеща още с първото разгръщане.

Неговите страници имат въздух. Пейзажът не е просто фон зад героите, а част от самия разказ. Полето се отваря, небето се разширява, хоризонтът отдалечава погледа. Човекът и конят не са затворени в сцената – те принадлежат на пространството.

За история като „Идалго“ това е решаващо.

Тук приключението се измерва в разстояние. В път. В земя, която трябва да бъде прекосена.

Джилиоли умее да покаже точно това усещане.

В първия избран разтвор няма зрелищна битка. Има кон, вода, ограда и широко поле. На пръв поглед — тиха сцена. Но тя казва много за света на книгата. Идалго е едновременно близо до човека и част от нещо по-голямо, което не може да бъде напълно притежавано.

Художникът не превръща животното в декоративен герой. Конят има присъствие, характер и тежест.

Погледът му е важен.

Движението му е важно.

Дори покоят му разказва.

В другия разтвор Джилиоли ни връща към далечната история на мустанга – към испанските коне и конкистадорите, към онзи момент, в който появата на едно животно започва да променя живота на цели народи.

Сцената е историческа, но не е застинала като илюстрация от учебник.

Фигурите идват към нас. Копията разрязват пространството. Конете носят усещането за движение и сила. Прахът, далечният пейзаж и редицата от хора превръщат изображението в част от голямо пътуване.

Точно в това е силата на Джилиоли.

Той не рисува само отделния миг. Рисува усещането, че преди него е имало път и след него пътят ще продължи.

В „Идалго“ това качество свързва различните пластове на книгата.

Америка на коренните народи. Испанското присъствие. Светът на каубоя. Арабската пустиня. Състезанието.

Различни земи и времена, обединени от едно постоянно движение.

И от коня.

При Джилиоли конете не са еднакви фигури, сменящи само цвета си. Те имат порода, стойка, темперамент и собствена роля в сцената. Това е особено важно в книга, в която връзката между човек и животно не е допълнение към сюжета, а неговата основа.

Илюстрациите му дават на разказа онова, което думите трудно могат да предадат сами — мащаба на пространството.

Колко малък е човекът пред пустинята.

Колко далеч може да бъде хоризонтът.

Колко много означава присъствието на другото живо същество до теб, когато пътят изглежда безкраен.

Затова „Идалго“ има свое лице в BlackCover.

След епоса на Троя, опасността на „Черната стрела“ и магията на Артур идва книга, която сякаш отваря прозорец.

През него влиза вятър.

Мирис на прах и трева.

И онова неспокойно желание да тръгнеш нанякъде, само защото пътят още не е свършил.

Ецио Джилиоли не просто показва къде се случва историята.

Той ни кара да усетим колко голям е светът около нея.

А някъде в този свят един човек и един мустанг продължават напред.