Поредица BlackCover

Има книги, които прочиташ и връщаш на рафта. Има и други, които ти се иска да вземеш в ръце още преди да знаеш какво се крие между кориците им.

Точно такива са книгите от BlackCover.

Пет черни корици. Пет големи истории. Пет книги, които още с първия поглед обещават нещо различно.

„Илиада“, „Черната стрела“, „Артур и рицарите на Кръглата маса“, „Идалго“ и „Парижката света Богородица“ събират в една необикновена поредица световната класика, легендата, историята и приключението. Познати заглавия, но разказани и показани по начин, който ги превръща в истинско преживяване.

Черните твърди корици, лаковите детайли и златните букви придават на изданията онази лека тайнственост, която кара човек да се запита какво ли го очаква вътре. А там започва друг свят.

Върху плътната матова хартия разказът оживява сред богати цветни илюстрации, исторически изображения, любопитни факти и детайли, които не просто допълват текста, а те карат да спреш, да разгледаш и да научиш още нещо. Това са книги, които се четат, но и се разглеждат. И точно затова към тях можеш да се връщаш отново и отново.

Особена част от характера на поредицата създават нейните художници. Три от книгите са илюстрирани от големия италиански майстор Северино Баралди, а останалите носят почерка на Ецио Джилиоли и Алесандро Полуци. Всеки от тях създава собствен визуален свят и така всяка книга има различна атмосфера, различен ритъм и свое лице.

BlackCover връща големите истории при съвременния читател, без да отнема от тяхната магия. Достъпният разказ привлича по-младите, великолепните илюстрации събуждат любопитството, а познатите сюжети връщат възрастните към книги, които някога са обичали.

Но има и още нещо.

Това е лимитирано луксозно издание в ограничени бройки. Поредица за хората, които все още обичат истинските книги — красиви, тежки, добре направени и създадени, за да останат. За домашната библиотека. За подарък. Или просто за онова особено удоволствие да знаеш, че притежаваш нещо, което няма да бъде винаги и навсякъде.

Защото любовта към книгата, когато я има, трудно може да бъде заменена с нещо друго.

Освен може би с любов към все по-добрата книга. А BlackCover си заслужава.

АРТУР

Рицарите на Кръглата маса

Има легенди, които никога не остават в миналото. Те преминават от век във век, променят се, обрастват с нови герои и нови чудеса, но продължават да задават едни и същи въпроси: какво прави един човек велик, какво означава честта и може ли дори най-могъщото кралство да оцелее, когато приятелството и доверието започнат да се рушат?

Историята на крал Артур е една от тях.

Всичко започва с един меч и едно невъзможно изпитание. Меч, забит в камък, който никой не успява да изтегли. Докато не се появява Артур.

Той още не е легендарният крал. Не е владетелят на Камелот, около когото ще се съберат най-славните рицари. Не знае какво го очаква. Но когато изтегля меча, съдбата му вече е избрала посока.

Оттук започва един от най-завладяващите разкази на Средновековието – свят на магьосници и пророчества, рицарски подвизи и опасни изпитания, любов и ревност, вярност и предателство.

До Артур е Мерлин – загадъчният магьосник, който вижда повече от останалите и знае, че всяко велико начало носи в себе си и сянката на своя край. Появява се красивата Гуиневир. Ланселот – най-блестящият сред рицарите. Парсифал, чийто път е свързан с една от най-големите тайни на християнския свят. Моргана – жена на знанието, силата и опасната магия.

А в сърцето на този свят е Кръглата маса.

Защо е кръгла? Защото около нея няма първо и последно място. Няма рицар, който да седи по-високо от другите. Идеята е проста и почти невъзможна: всички са равни в честта, дълга и отговорността си.

Тъкмо затова Кръглата маса се превръща в нещо много по-голямо от мебел в кралска зала. Тя е образ на един идеал – за приятелство, вярност и обща кауза. И може би именно защото този идеал е толкова красив, разпадането му е толкова трагично.

Легендите за Артур никога не са имали само една версия.

Векове наред разказвачи и писатели добавят нови приключения, променят родословия, събират и разделят герои, местят събития и създават различни образи на едни и същи персонажи. Затова в Артуровия цикъл винаги има нещо познато и нещо неочаквано.

В тази италианска версия са събрани основните герои и най-важните нишки на легендата. Появяват се двата меча – мечът от камъка и мечът от езерото. Срещаме Тристан и Изолда, Ланселот и Гуиневир, Парсифал и търсенето на Свещения Граал. Има любов, която нарушава клетви. Има приятелства, поставени на изпитание. Има мечти, за които човек е готов да пожертва живота си.

Но над всичко стои Артур.

Не само като воин, а като образ на владетеля, който се опитва да създаде ред в свят на насилие. Крал, който трябва да бъде силен във война и справедлив в мир. Човек, около когото се изгражда една мечта за държава, основана не единствено на властта, а на честта.

Разбира се, всяка велика легенда има и своята тъмна страна.

Камелот не е защитен от човешките слабости. Ревността, гордостта, любовта и предателството постепенно проникват там, където мечовете не могат. Моргана тъче своите планове. Мордред се появява като заплаха. Връзките между героите стават по-сложни, а някогашното единство започва да се пропуква.

И така разказът за рицарските подвизи постепенно се превръща и в история за края на една мечта.

Изданието на BlackCover води читателя през този огромен легендарен свят с лекота. Историята е преразказана достъпно, без да губи усещането за чудо и приключение. По-младият читател може да влезе в Камелот без да се изгуби в десетките версии на легендата, а възрастният отново среща герои, чиито имена познава от книги, филми и разкази.

Сред страниците се редуват цветни илюстрации, сцени от легендата, любопитни подробности и образи, които разширяват разказа. Тук магията не е отделена от историята, нито рицарството – от човешките слабости.

Един разтвор ни отвежда в света на Моргана, интригите и кралския двор. Друг показва Артур в движение – в битка, сред рицарите, в онези мигове, в които легендата сякаш забравя, че е легенда, и започва да прилича на спомен.

А накрая остава Авалон.

Островът на ябълковите дървета. Мястото, към което Артур е отнесен след последната битка. Край ли е това? Или обещание, че великият крал ще се върне, когато светът отново има нужда от него?

Може би точно затова историята му не свършва.

Камелот пада. Рицарите се разпръсват. Кръглата маса остава празна.

Но легендата продължава да живее и до днес.

СЕВЕРИНО БАРАЛДИ

Един художник, три книги, три различни свята

Северино Баралди е художникът на три от петте книги в поредицата BlackCover – „Илиада“, „Черната стрела“ и „Артур и рицарите на Кръглата маса“.

Три книги, които трудно биха могли да бъдат по-различни.

В едната има древни богове, бойни колесници и стените на Троя. В другата – размирна Англия, рицари, засади и една стрела, която идва от сянката. А тук Баралди трябва да направи нещо още по-сложно: да нарисува свят, който никога не е съществувал напълно, но който всички сякаш познаваме.

Камелот. Мерлин. Екскалибур. Кръглата маса.

Образи, създавани и пресъздавани столетия наред.

За художника това е особено изпитание. Историята може да предложи документи, оръжия, архитектура и предмети. Легендата дава свобода, но и изисква въображение. Трябва да изглежда достатъчно истинска, за да повярваме в нея, и достатъчно необикновена, за да запази магията си.

Баралди намира точно тази граница.

Неговите рицари имат тежест. Доспехите блестят, но не са театрален костюм. Замъците имат камък, студ и сянка. Конете се хвърлят напред, мечовете се сблъскват, знамената се разтварят във въздуха.

А после в картината се появява нещо, което не принадлежи напълно на реалния свят.

Поглед. Жест. Присъствието на Моргана. Усещането, че зад видимото има друга сила.

Първият разтвор показва точно тази страна на Баралди. Моргана не е просто персонаж, поставен в красива сцена. Около нея има напрежение. Дворът, облеклата, архитектурата и хората изграждат свят на власт и интрига, но погледът се връща към лицето ѝ. Нещо предстои. Нещо вече е започнало.

Тук художникът не разчита на битка, за да създаде движение. Напрежението е вътрешно.

В другия разтвор всичко се променя.

Артур е в действие. Конят се изправя, оръжията проблясват, фигурите се сблъскват. Композицията се движи с онази увереност, която познаваме от историческите и приключенските рисунки на Баралди.

И все пак това не е нито „Илиада“, нито „Черната стрела“.

В света на Артур реалното постоянно докосва чудото. Един меч може да реши съдбата на кралство. Едно езеро може да пази тайна. Един остров може да бъде граница между живота, смъртта и надеждата.

Точно тук се вижда колко различни лица има рисунъкът на Баралди.

Той не налага един и същ визуален почерк върху всяка история. Напротив – влиза в нея. Открива ритъма ѝ, времето ѝ, светлината ѝ.

При Троя рисува мащаба на епоса.

При „Черната стрела“ – скоростта и опасността на приключението.

При Артур – онова трудно уловимо място между историята и легендата.

И така трите книги, макар да носят ръката на един и същ художник, не изглеждат като повторение. Те са три отделни вселени.

Може би именно затова присъствието на Северино Баралди е толкова важно за BlackCover. Той не просто илюстрира три заглавия. Той помага на всяко от тях да получи собствена памет.

Защото има герои, които първо срещаме в думите.

А после един художник им дава лице.

И от този момент нататък започваме да ги помним точно така.